Thursday, 17 August 2017

Езерски: Минатото на Македонија го возбудува учениот свет!

Миналото на Македониа; неіните блескави периоди, во времето на Филипа и Александра Велики, отппдъкот на това и́ дветуще положеніе при нихните наследници, както и епохата на римското владичество, мощне отрано, възбудило е между ученнот свет жив интерес за всестранното и́ историческо изучваніе. Но тъі като от точните географически сведеніа за страната напълно зависи достоверното разіасненіе на множество въпроси, то, именно, заради това забелезваме, че отдавна още, не местното правителство, което е било и длъжно, ами учени мъжи, които почувствували таіа нужда, со неуморно присърце и даже прежалваніе на живота си, захванали да кръстосват из разните страни на татковината, за да разіаснават старото им значеніе, да въскръсіават съвсем исчезнали или отдавна претопени племена и да диріат остатъци на миналото, без обаче, да обърщат вниманіе върху плачевното съвременно положеніе на поробениот народ, коіто по своіата многочисленност и полезна деіателнност заслужва преимуществото пред ленивите злоупотребители с’ неговіа труд.

Към тоіа род пътешественици-археолози, които достатъчно послужили за старата географиа на Македониа, но обръщали се така небрежно и даже презрително към днешниот преобладаіущ славіански елемент и неговата жива старина, се отнасіат: Paul Lucas, Felix de Beaujour, Pouqueville, Cousinery и William Martin Leake, въ съчиненіата на които и мощне малко сведеніа се намират за славіанската топографиа на страната, сравнително техниа обем.

%d0%b5%d0%b7%d0%b5%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%bb%d0%be%d0%b7%d0%b0